Report Hulyanna's Profile

I meant the series, I didn't even know there was a movie. I guess I'll watch that today then.

Yeah, I agree. I remember literally nothing of Kyoukai no Kanata though except for what type of ending it had.

The novel I'm working on is a science fantasy one. I don't really have ''favorite'' genres, but I like anime with the action/mystery combo such as Zetsuen no Tempest and the romance/slight mystery combo such as Orange. I'm not sure though if I should be putting mystery into Orange at all, but then again Zetsuen no Tempest is classified as a mystery too, and the mystery in it is not that ''thick'' either compared to some series I've seen, but there is an actual mystery in it too. I'd say it's more about the functioning of the magic system rather than mystery, but it executes revealing it's laws in a way that adds more mystery into it. To put the ''romance/slight mystery'' combo in another way, I'd say I like romance that has some kind of fictional concept in it too, just like Orange, and also ReLIFE. I guess I still could classify Orange as a mystery too, since it hasn't been revealed how a certain aspect in it's story concept is executed.

I'm fine, thanks for asking.

I don't know if you either made a typo or just read wrong, but either way, the novel is the only one I want to publish before turning 18. I'm actually trying to get it published within a year, or at least get the manuscript ready within a year, so I can focus more on my art and other stuff regarding the comic, such as panel layout once I move out, and possibly get the plot outline ready for the comic before I turn 18.

Thanks!

Завиждам му, защото ще изпита нещо хубаво за първи път. Тогава емоциите и радостта са по-силни. Примерно първия път, когато играх Dragon Age, ми беше много по интересно, защото имаше страхотна история и доста реалистични и симпатични главни герои. Опитах да я играя втори път, но вече знаех историята и не ми беше чак толкова забавна. Е играта все още е страхотна и има уникална атмосфера. А има и към 20-30 важни решения, според които играта завършва различно. Имаш свободата да си добър или зъл, да прощаваш или да убиваш враговете си, да направиш грешки и да загубиш приятели. Мисля, че когато прочиташ любимата си книга за първи път и тъкмо рабираш колко е страхотна е чудесен момент, който не можеш да повториш. Когато гледах "Гладиатор" за първи път също си умрях от кеф. Сега като съм го гледал 20 пъти не е същото.
Иначе не му се притеснявай. Човек постоянно получава възможности да се запознае с интересни хора, но трябва да е отворен към света. Примерно последната година по случайност се запознах с много метъли, някои от които (дори момичетата) изглеждат доста страшно (сещаш се: татуировки, черно облекло, пиърсинги, дълги коси), обаче се оказаха душички. Като ме гледат с книга в ръка ме питат "Какво четеш" и аз им казвам "фентъзи чета" и някои от тях също четат, или пък рисуват, или се занимават с фотография и т.н.

Здрасти. Ами справям се криво-ляво. Намерих си 2 книги от тъмната кула на старо за по пет лева брой. И то на английски! Но съм много натоварен и нямам време да ги чета. От друга страна се запознах с много нови хора. И един от новите ми приятели също чете много фентъзи. И си приказваме и обсъждаме всеки ден нови книги и автори. Сега той чете Ротфус за първи път и малко му завиждам :)

Ако се занимавах само с анимета и игри, бих бил нещо като отаку. За съжаление в София си нямаме квартал Акихабара, няма maid cafe, няма я тази култура, та човек няма как да е истински отаку (или следващото ниво: neet). Налага ми се да правя и скучни неща, като да нося вратовръзка и да работя на компютър. А уикедните за забава тичам в парка. Също така си мисля, че съм голям кулинар и любител на виното (в малки количества естествено, виното дава ужасен махмурлук). Обичам и да пътувам - бил съм из половината Европа. Зарекал съм се да опозная повече България и да отида до Югоизточна Азия, където имам роднини. Едно време, когато не ме мързеше толкова, бях добър на шах и тенис на маса. А и мога да сглобявам компютри :)

Хаха, не е груб въпрос. Да си твърде критичен значи изобщо да не се радваш на аниметата/книгите/филмите, а само да намираш грешки и недостатъци. Ако не си никак критичен пък, би трябвало да се радваш на всякакви глупости. Аз съм по средата: радвам се на интересни идеи и се отегчавам от повтарящи се приказки и ситуации. Например ако гледам нещо на романтична тема, предпочитам героите да имат значим разговор или да нахранят бездомно коте и т.н. Това ми казва нещо за техните характери. Каква информация ми се разкрива, ако момчето "без да иска" се спъва и хваща момичето за гърдите, или я изненадва гола в банята? Като го видиш първия път може и да ти стане смешно. Като го видиш 10 пъти в десет различни серии превърташ епизода 2 минути напред :)

Всъщност и трите книги са от различни преводачи, но първата е на Л. Николов - той самият е писател и преводите му са фантастични. Сблъсък за мен цялостно е слаба книга, въпреки че според амеркинаците това е най-добрата книга на Кинг. Аз съм по-критичен към неговите книги. Повечето просто не са интересни, нито са особено страшни (само Х. Лъвкрафт може да ми изправи косата от страх). Харесвам само Сияние, Тъмната кула, Очите на дракона и естествено Зеленият път И Изкуплението Шоушенк. По последните две има и качествени филми :)

Не не съм. Изучил съм се вече, но честит първи учебен ден на теб :) То и аз бях доста зает тези дни. Зачетох Сблъсък на С. Кинг, но не съм очарован. Българското издание е три книги, като първата се оказа много слаба :(

Ами първите три сезона бяха по книгите и бяха много добри. После със всеки следващ тръгна надолу. Същото често става и при аниме адаптации на манга, не знам защо трябва да се гаврят с историята. Може би за да има две различни истории и да продават повече? Относно високата смъртност в книгите - вярно е. Но това прави историята по-реалистична. Мартин беше казал в интервю, че иска читателите да знаят, че светът му е опасен и да се страхуват за героите. От друга страна доста фенове се оплакват, че любимците им са мъртви и няма за какво да четат книгите. Аз съм по-средата. Харесвам света на Мартин и ми харесва да чета дори за съдбите на маловажните герои. А пък любимият ми герой не е 100% процента сигурно, че е мъртъв, та се надявам в следващата да оживее, или поне приятелите му да отмъстят за него.

Запалих се по фентъзито на 10-11 години. По това време една от големите ми братовчедки много четеше Стивън Кинг. Реших да се правя на голям и аз да го пробвам. Момичето ми даде "Очите на дракона", тъй като според нея бях "малък за страхотии". За късмет не много страшната книга се оказа фентъзи и страшно ми хареса. После почнах редовно да тичам до библиотеката да търся подобни книги. Признавам си, че към две години си избирaх книгите основно по кориците :) Изчетох доста средняшки книги (с красиво изрисувани магове, рицари и дракони по кориците), но и без да искам уцелих класики като Хрониките на Амбър, Землемория, Муркок и Пратчет.
Анимета гледам все по-рядко, много еднообразни взеха да стават. Гледам да чета повече манги и книги. Филмите също съм намалил - тяхното качество спадна ужасно. Не обичам супер герои, класически фантастики като 2001: A Space Odyssey / Blade runner вече не се правят, а стереотипни екшъни и ужаси са си загуба на време. Вече си се сетила кой сериал гледам :) Но понеже съм изчел книгите, само се ядосвам. Със всеки сезон се отклоняват все повече и вече няма нищо с историята на Дж. Мартин :(

Yeah, that sounds about right, but to be honest the genre depends on whose point of view you're looking from and which area of the series it's in.

Имам си Playstation 3 слим, който прашасва в момента. Въпреки това мисля да си купя и PS2 и PS4, като се надявам, че някога ще имам време за тях. Виж, откъде избирам книгите си е по труден въпрос. Следя разни блогове и форуми за книги, чета класации за фентъзи книги, следя награди като Хюго, Небюла и Локус. Пък и сайтове като Goodreads, Амазон и т.н. ти подсказват: "хора, които са харесали тази книга, са чели/купили следните книги...". Пък и имам няколко доказано любими автори, които следя. Съответно има автори и жанрове, които избягвам. Обикновено не чета книги, обозначени като young adult и никога не чета chick lit с фентъзи елементи :)

Future Diary ain't horror yo.... But tbh I really don't know what you'd classify it as....